Глаукомата при децата се среща рядко, но има дълготрайни последици (особено, ако не се диагностицира своевременно) и пряко влияе върху качеството на живот. Поради неправилно развитие, още по време на бременността, могат да възникнат аномалии в очната ябълка и нейните фини структури (трабекуларния апарат, през който се осъществява оттичането на вътреочната течност). Причините могат да бъдат някои от познатите, водещи до увреждане на плода или генетични, но могат да останат и неизвестни.
Първичната глаукома при децата може да се развие веднага след раждането до към 3-годишна възраст.. Това я определя като конгенитална или вродена. Ако глаукомата се прояви между 3 и 10-годишна възраст, тя е детска, съответно – юношеска, след тази възраст. Вродената глаукома „предоставя“ уникална клинична картина, която я отличава от другите видове глаукома – бебето е неспокойно, избягва светлината (фотофобия), предпочита да държи очите си затворени, търка ги, има обилно сълзене, роговицата постепенно губи своята прозрачност. Очната ябълка е патологично уголемена и децата с вродена глаукома са с впечатляващо големи очи. За жалост, тук поезията няма място. Тази характеристика се среща единствено при конгениталната глаукома. Причината е, че тъканите все още са много еластични и именно те поемат въздействието на повишеното налягане. Това е един много мъдър ход, чрез който природата съхранява важното – зрителния нерв и същевременно привлича вниманието на родителите и прави проблема видим за тях.
Диагнозата се поставя чрез изследване на преден очен сегмент и зрителния нерв, измервания на роговицата и размери на окото, измервания на ВОН. Предвид възрастта на пациентите, често тези изследвания се извършват под обща анестезия.
Въпреки системната употреба на капки, дефинитивното лечение е хирургично. Операция, извършена в ранен стадий на заболяването, осигурява шансове за запазване на задоволително състояние на зрението.