Откритоъгълната глаукома се среща обикновено при пациенти над 50 години. Не се отличава със специфични симптоми – вътреочното налягане се повишава бавно, неболезнено, пациентът разбира, че губи зрението си едва в крайните стадии на заболяването, когато увредата е необратима. ПОЪГ не може да бъде излекувана, но с подходяща и навреме приложена терапия, е възможно развитието ѝ да бъде овладяно и контролирано. Може да се обособи група пациенти, която попада под въздействието на един или няколко рискови фактори:
-
наследственост – смята се, че ПОЪГ е мултифакторно полигенетично заболяване. Открити са около 20 хромозомни локуса, свързани с нея;
-
негетични фактори – възраст, глаукомна увреда в другото око, повишено вътреочно налягане (ВОН) и големите му денонощни колебания, тънка роговица (ССТ), миопия повече от -4,00 dsph, нарушение в еластичната тъкан, влошен кръвоток в окото, псевдоексфолиативен синдром;
-
системни заболявания – сърдечно-съдови заболявания, хипертония, системна хипотония с нощни пикове, спазъм на съдовете („студени ръце и крака“, синдром на Рейно, мигрена), хиперлипидемия.
Отсъствието на осезаеми за пациента симптоми затруднява ранното поставяне на диагнозата. Ето защо е важно хората, попадащи в рисковата група, редовно да посещават офталмолог. Сред изброените фактори, много важна е фамилната анамнеза – това е информация, която задължително трябва да споделите с очния лекар. Следва проследяване на различни параметри чрез специализирани изследвания – контрол на вътреочното налягане, пахиметрия (измерване дебелината на роговицата), компютърна периметрия (изследване на периферното зрение). Много важно е състоянието на зрителния нерв и то трябва да бъде изследвано с методи, които имат висока диагностична стойност и специфичност – такъв е оптичната кохерентна томография (ОСТ).