Амблиопията (мързеливо око) е състояние, при което е намалено зрението на едното или двете очи, без да може да бъде намерена причина за това при изследването на пациента. Както казва Albrecht von Graefe това е „състояние, при което лекарят не вижда нищо, а пациентът много малко”. В световен мащаб, между 3 и 4% от децата в предучилищна възраст имат амблиопия.
Амблиопията се разделя на две групи – функционална (която подлежи на обратно развитие) и органична амблиопия, която е необратима. Въпреки, че съществуват различни форми на амблиопия, механизмът на възникване е общ. Приема се, че амблиопията е резултат на неупотреба на зрителния анализатор вследствие на неадекватна стимулация на фовеята или периферната ретина. Казано с други думи, когато имаме два различни по качество образа от всяко око, този с по-лошо качество се отхвърля от мозъчната кора и развитието на зрението спира. Промяната на зрителната острота до степен, приета за максимална норма е процес, в който могат да бъдат разграничени няколко критични периода:
- от раждането до 3-5-години – до 3-месечна възраст бебето проследява обектите, до 6 месеца посяга към предметите, а двуочно зрение е налице след 7-8-месечна възраст. Максимална зрителна острота (1,0 или 20/20) се достига към 3-5-годишна възраст;
- от няколко месеца до 7-8 години – период, с най-голям риск от развитие на амблиопия;
- до 8 години – период, в който състоянието е обратимо в голяма част от случаите.
Най-честата причина за амблиопия е анизометропия – състояние, при което се регистрира разлика в рефракцията на двете очи. Всяко око получава различен по качество образ и това с „по-лошия” е застрашеното око. Хиперметропия с разлика от 1-2 диоптъра може да доведе до развитие на амблиопия. При миопията разликата трябва да е повече от 3 диоптъра. Различна степен на астигматизъм е друг, още по-сериозен фактор за развитие на амблиопия.
Страбизмът (кривогледство) трябва да бъде достатъчно ясен сигнал за родителите, тъй като е почти сигурно, че изкривеното око е амблиопично. Честотата на амблиопията при конвергентен страбизъм (отклоняване на очната ябълка към носа) е по-голяма, отколкото при дивергентен (отклоняване навън). Комбинацията на страбизъм и анизометропия прави лечението по-трудно! Диагнозата се поставя чрез снета анамнеза от родителите и различни специфични тестове. При малки деца, които все още не говорят, при закриване на доброто (виждащото) око, следва бурна реакция, което насочва към дълбока амблиопия; при по-големи деца се изследва зрителна острота чрез таблици. Извършват се още редица тестове – тест за фиксация, изследване на големината и ъгъла на отклонение при страбизъм, изследване на бинокулярното зрение и др.
Целта на лечението при амблиопия е да се постигне ясен образ от мързеливото око. За успехът му е важно то да започне възможно най-рано. Ако съществува органична причина за намаленото зрение (вродена катаракта, вродена птоза и др.), първата стъпка е тя да бъде отстранена (оперативно лечение) и постоперативно активно се проследява състоянието на зрителния анализатор.
Следва корекция на рефракционни аномалии и анизометропия, като се предписват най-точните очила и детето трябва да ги носи постоянно. Възрастта не е фактор за отлагане на това лечение! Има проучвания, че при добра корекция и постоянно носене на очилата до 75 % от случаите се подобряват само от тази мярка.
Важно за лечението е принудителното закриване на доброто око или т.нар. оклузия. Тя може да бъде целодневна или частична, едностранна или посменно. Определяща за резултата е ролята на родителите, защото този терапевтичен метод с право може да бъде наречен „наказание“ за детето. То е принудено да разчита единствено на лошо виждащото си око, което предизвиква неговата съпротива, дори ярост. Иска се воля и убеденост от страна на родителите, за да устоят на тази реакция. Самото лечение на амблиопията може да бъде пасивно (оптична корекция и провеждане на оклузия/пенализация), активно (детето участва в процеса чрез специални упражнения) или смесено.