Вазопролиферативно заболяване на ретината, развиващо се при преждевременно родени деца (малка гестационна възраст и ниско тегло при раждането). Парадоксално, с развитието на неонатологията и перинаталната медицина, броят на случаите на деца с ROP се увеличава (в България честотата варира от 1,7 до 32,8% според различни източници). С въвеждането на кувьоза през 1922 г. от Hess и неговото усъвършенстване, става възможно спасяването на недоносени с ниско и екстремно ниско тегло (под 1000 гр). Детето оцелява, но развитието на неговия организъм се характеризира с незрялост, която го прави уязвим за различни патологии. Същевременно, жизненоважната кислородотерапия (концентрация и продължителност) е друг рисков фактор за ROP. Съществуват различни теории, които се опитват да дадат отговор на въпроса защо възниква ROP, но обединяваща е формулата на M. Avery и P. Glass (1988 г.):
НЕЗРЯЛОСТ (винаги) +КИСЛОРОД (често) +ДРУГИ ФАКТОРИ (в някои случаи) = РЕТИНОПАТИЯ НА НЕДОНОСЕНОТО
В съвременната класификация ROP се извършва по три характеристики – тежест на заболяването, локализация на зоната и разпространение по часовниковата стрелка на засягане на ретината.
ROP е водеща причина за предотвратима детска слепота и скринингът е изключително важен. Негова цел е да се установи наличие на ROP, определяне на стадия и необходимостта от активно проследяване или лечение. На такъв скрининг подлежат деца, родени с тегло под 1500 гр и/или под 32 г.с.; недоносени, с тегло при раждане 2000 гр, които са на апаратна ветилация, вътречерепни кръвоизливи, обменни кръвопреливания, тежка асфиксия при раждане, сепсис. Първият преглед не трябва да бъде по-късно от 6 седмица след раждането, независимо дали детето е в кувьоз или е интубирано. Оглед на ретината се прави след медикаментозно разширяване на зениците с индиректна офталмоскопия или с дигитална фундускамера (RetCam).
Лечението на ROP, зависи от стадия на заболяването и се осъществява чрез лазертерапия или криотерапия. В някои случаи, когато лазер и криолечението е невъзможно, по преценка на лекаря и обсъждане на последицте, може да се предложи анти-VEGF терапия. При много тежка форма на ROP, се прилага витреоретинална хирургия, която най-често цели анатомичното съхраняване на органа без да се очаква функционален резултат.
