Кривогледството (страбизъм, strabismus) е заболяване, при което зрителната ос на едно от очите се отклонява от фиксирания обект. При това състояние бинокуларното зрение е силно нарушено.
Движенията на очната ябълка се осъществяват от шест очедвигателни мускули (четири прави и два коси). За правилното координиране на погледните посоки, всички очедвигателни мускули трябва да работят в пълен синхрон. Различни фактори – генетични, рефракционни аномалии, анатомични промени в орбитите, изменения в мускулите и лигаментите, могат да бъдат причина за липсата на хармонично действие между мускулите, движещи окото.
Страбизмите се разделят на две основни групи – конкомитентен и инкомитентен страбизъм.
Конкомитентен страбизъм (съдружно кривогледство) – при него очедвигателният апарат не е увреден, а е нарушена само координацията на съвместната дейност на двете очи. Характерно за него е, че:
-
се среща обикновено в ранна детска възраст (2 – 3 години).
-
не се развива диплопия (двойно виждане)
-
не се наблюдава компенсаторно положение на главата
-
във всички погледни посоки ъгълът на кривене запазва големината си
Ролята на отключващи фактори могат да имат различни стресови или фебрилни състояния.
Инкомитентен страбизъм (паралитично кривогледство) – настъпва при пареза или парализа на някой от нервите, инервиращи очедвигателните мускули
-
възниква най-често внезапно, обикновено в зряла възраст; в много редки случаи се развива при деца вследствие на родова травма
-
винаги има диплопия (двойно виждане)
-
наблюдава се компенсаторно положение на главата, за да се намали диплопията
-
ъгълът на кривене е с различна големина в различните погледни посоки
В зависимост от посоката на отклонение на окото страбизмът бива:
- Конвергентен, езотропия (strabismus convergens, esotropia) – окото се отклонява навътре
- Дивергентен, екзотропия (strabismus divergens, exotropia) – окото се отклонява навън
Алгоритъмът за поставяне на диагноза на деца, със съмнение за страбизъм включва снемане на анамнеза от родителите, изследване на зрителната острота, на погледните движения на очните ябълки, на прозрачността на очните среди, Ковър тест, измерване ъгъла на отклонение, призмени тестове и др.
Визията за лечението на страбизмите търпи развитие и преминава през различни периоди. В съвременните тенденции се налага комплексният подход, обединяващ консервативни (оптично и плеоптично лечение) и оперативни методи. Целта на оптичната корекция (очила) е да подобри яснотата на възприеманите образи, а на плеоптичното лечение (при амблиопия) – подобряване на понижената зрителна острота при анатомично здраво око.
