Конюнктивата е прозрачна мукозна обвивка, която покрива вътрешната повърхност на клепачите (тарзална конюнктива) и предната част на склерата (булбова конюнктива). Тя граничи с роговицата в зоната на лимба, а клепачната конюнктива е в непрекъснат контакт с роговичната повърхност. Състои се от два слоя – епителен и стромален.

Поради богатата инервация, конюнктивата изпълнява функция на епител с подчертана сетивност, същевременно участва в образуване на слъзния филм и има фагоцитарна функция. Здравата конюнктива е бледо розова, прозрачна и през нея се виждат подлежащите очни структури (склера, каналите на Мейбомиевите жлези).

Възпалителните заболявания на конюнктивата се наричат конюнктивити (conjunctivitis). Конюнктивитите засягат често мъже и жени от всички възрасти. Обикновено се лекуват от общопрактикуващите лекари и се оценяват на почти 1% от всички консултации на първичната медицинска помощ.

Конюнктивитите се класифицират:

  • по етиология – инфекциозни (бактериални, вирусни, хламидийни, гъбички, първаци) и неинфекциозни (алергични и автоимунни, токсични и при рефракционни аномалии);
  • по клинична картина – остър, подостър и хроничен;
  • по вида на секрета – мукозен, мукозно-гноен, гноен и фибринозен.

Острият бактериален конюнктивит започва едностранно, характеризира се със сълзене, парене, глождене, пурулентен или мукопурулентен скрет, слепнали клепачи сутрин, умерен оток на клепачите и дифузна хиперемия на конюнктивата. При хроничният конюнктивит пациентът има силно изразени субективни усещания (парене, глождене, чувство за чуждо тяло) със слабо изразена обективна находка (крусти по клепачните ръбове, конюнктивална инекция, минимално количество секрет).

Диагнозата се поставя чрез биомикроскопия на преден очен сегмент (при невъзможност, огледът на конюнктивата може да се направи с фокално осветление) и терапията следва да започне след пълен преглед и микробиологично изследване с антибиограма. Появата на бактериален конюнктивит е по-честа при малки деца, а на вирусен – при юноши и възрастни. Лечението трябва да бъде насочено към специфичния причинител. При невъзможност за микробиологично изследване, е необходимо да се избере широкоспектърен антибиотик. При неуспешно лечение, острият бактериален конюнктивит преминава в хроничен. Лечението съчетава правилна антимикробна терапия и добра хигиена на клепачите, която включва топли компреси, почистване на секрета и активно търсене на рефракционна аномалия.

Честотата на вирусните конюнктивити е около 15 % от всички конюнктивити. Най-чести причинители са аденовирусите, като тези инфекции могат да протекат с неразположение, главоболие, фарингити и гастроентерити. Храктерно за този тип конюнктивити е, че засегнати са и двете очи, началото е със сълзене, зачервяване, глождене, фотофобия и оток на клепачите. Ако аденовирусните конюнктивити могат да се нарекат „леки“, то херпетичните конюнктивити, при неточна диагноза и неправилно лечение, могат да доведат до трайни увреждания на конюнктивата и роговицата. Те се причиняват от Herpes simlex или Herpes zoster, могат да засегнат както новородени, така и възрастни. Наблюдават се мехурчета (везикули) по клепачната кожа, оток на клепачите и зачервяване на окото.

Алергията е хиперсензитивна реакция на организма към вещества, които той приема като вредни. В очите алергичната реакция се проявява като конюнктивит, като може да засегне и роговицата. За разлика от бактериалния конюнктивит, при който има обилен секрет, дразнене и зачервяване, симптомите на алергичния конюнктивит са свързани най-вече със сърбеж, сълзене, зачервяване, фотофобия. Точно поставената диагноза и своевременното лечение са много важни за овладяване на състоянието. Лечението е с локални медикаменти (кортикостероиди, антихистамини, стабилизатор на мастоцитите), а при необходимост се прилага обща терапия. Стриктното спазване на добра хигиена е задължително.