Окото представлява сложна оптична система, в която участват прозрачни и пречупващи елементи (роговица, леща и стъкловидно тяло). Всяка от пречупващите среди притежава коефициент на пречупване и различно изпъкнали и вдлъбнати гранични повърхности. За по-лесно изчисляване на диоптричната сила на окото се създава математически модел („редуцирано око“), при който оптичната система се свежда до една пречупваща сферична повърхност (роговицата) и една оптична среда (стъкловидно тяло с индекс на пречупване 1,33), преден главен фокус на 15 мм пред роговицата и заден главен фокус върху ретината (15 мм зад роговицата). Оптичната сила на окото, изчислена по този модел, е от 58 до 66 D (45 D за роговицата и 23 D за лещата).
При различните очи съществуват три възможности за разположение на главния фокус спрямо ретината – той да лежи на ретината (еметропия), да бъде пред ретината (миопия/късогледство) и зад ретината (хиперметропия/далекогледство). При еметропично око, сноп успоредни лъчи (при отпусната акомодация) се пречупват така, че образът се получава във фовеата (точката на най-ясно виждане). При неправилно съотношение между пречупващата сила на окото и дължината на предно-задната му ос, успоредните лъчи не се пречупват върху ретината.
